💧 Много хора вярват: Колкото повече минерали във водата, толкова по-здравословно. Но това не е верно.
Важното е не количеството, а формата и биодостъпността. Минералите във водата обикновено присъстват като неорганични йони – често трудно разтворими и само ограничено усвояеми.
🔗 PubMed – Биодостъпност на минерали в вода и хранителни продукти.
Източник
Снабдяването на организма с минерали се осъществява основно чрез твърда храна. Питейната вода допринася само в малка степен.
🔗 Отчет на Федералния институт за оценка на риска (2020)
Източник
Какво трябва да прави водата: свободна от замърсители, преминавама в клетките, лесно абсорбируема.
🔬 Асоциацията за качество на водата (WQA) уточнява в своя технически документ (2011):
"Вода с нисък TDS*-стойност (1-100 mg/l) не само е безопасна, но често се предпочита в домакинствата с обратна осмоза или дестилация."
🔗 WQA Technical Paper: Low TDS Water
Източник
*TDS = „Total Dissolved Solids" – стойността, която показва сумата на разтворените вещества във водата. Единица: "ppm" означава parts per million – на български: части на милион.
1 ppm ≈ 1 mg разтворени вещества на литър вода
⚖️ За организма водата с нисък TDS означава:
* нисък осмотичен съпротив
* по-бързо клетъчно поемане
* намалено натоварване на бъбреците
🔗 Поемане на вода и биодостъпност на минерали при мишки (2023) Източник
🔗 Състояние на клетъчната хидратация при ученици, САЩ (2023) Източник
👉 следователно посланието е:
В ежедневния живот – т.е. без прекомерно потене – не ти трябва твърда вода, а лека, чиста, с нисък минерален съдържание вода.
Ето линк към Част 2: ➡️