Вода
неотменим компонент за възникването на клетки, генетична информация и биологични процеси в организма!
Водата и до днес е далеч от това да бъде научно разпознана. Химици и физици са все още очаровани как малките водни молекули, действащи като магнети, се организират и какви невероятно сложни задачи водата изпълнява във всичко живо. Биохимици наскоро са открили, че водата контролира дейностите на протеините на всички живи организми в много голяма степен.
Протеините, строителните блокове на живота и основните вещества на нашата ДНК могат да образуват само връзки и вериги – тоест биологичен материал – когато шестоъгълно подредени водни молекули „подпълват" кухините между протеинните основи. Тези кухини са необходими на протеините, за да могат да намерят подходящия партньор за по-сложни свързване в тях. За това те се движат в тези „водни джобове" между тях.
Марбургският химик и фармаколог проф. др. Герхард Клебе и неговата група изследователи са открили това чрез революционни експерименти:
"Почти всеки биологичен процес протича чрез взаимно разпознаване, свързване и често и химична трансформация на биомолекули", казва професор Клебе. „Субстратите, хормоните и други сигнални вещества, но също и лекарствата се свързват с протеини, за да постигнат своята специфична действие." При взаимодействието се образуват особено водородни мостове между партньорите на свързване.
Един пример: Тромбинът, който организмът образува за кръвосъсирване, се променя драматично, когато се отстранят дори само няколко малки водни молекули. Досега никой не знае как водата прави това.
ВОДАТА СЛЕДОВАТЕЛНО НЕ Е САМО РАЗТВОРИТЕЛ И ТРАНСПОРТНО СРЕДСТВО, КОЕТО ПРЕНОСИ ЖИЗНЕНОВАЖНИТЕ ВЕЩЕСТВА В И ИЗ НАШИЯ ОРГАНИЗЪМ И ГИ ОСИГУРЯВА, НО Е СЪЩО НЕОТМЕНИМ КОМПОНЕНТ ЗА НАЙ-ФУНДАМЕНТАЛНИТЕ ПРОЦЕСИ КАО ВЪЗНИКВАНЕТО НА НАШИТЕ КЛЕТКИ, НАШАТА ГЕНЕТИЧНА ИНФОРМАЦИЯ И ПО ТОЗИ НАЧИН ЗА ЦЕЛИТЕ БИОЛОГИЧНИ ПРОЦЕСИ В ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ.
Допълнителни нови научни открития за завладяващото значение на водата за живота следват скоро на 💧https://t.me/truuinfochannel
Изследване на Института за фармацевтична химия, Университет Филипс Марбург:
https://www.nature.com/articles/s41467-018-05769-2.pdf